В Русе регионална преса на практика няма. Е, има два вестника, единия е “Утро” и се списва от писарушките на ВГБ, които списват така любимите ми за амбалаж “24 Часа” и “Труд”. Другия вестник е “Бряг”, който досущ прилича на “Утро” и са толкова постни, че нямам думи.
Ще вземем за пример един брой на вестник “Утро” от уикенда на 26-27.07.2008 година, тогава се излъгах да си го купя, но това вече беше за последен път.

На първа страница може да се наблюдават 2-3 новини, 1 рекламна новина, постна прогноза за времето и рекламни карета.
.

На втора и трета страница наблюдаваме новините от региона. Има продължение на рекламната статия от 1-ва страница. И тук рекламните карета заемат немалко място.

На 4-та и 5-та страница обявиии! То в Русе няма толкова хора, колкото обяви, но от това се издържа все пак вестника, а не от продажби.

На 6-та страница продължават обявите, подкрепени от постни спортни новини.
А на цялата 7-ма страница - ухууу, кръстословица. Енигматиката трябва да се развива, подкрепям!

И ето я култовата последна 8-ма страница, от която идват същинските печалби за вестника.
Така наречените рекламни статии, за които в “западните” държави издателите биват глобявани със солени суми.
От първата статия научаваме, че Adidas и Звездев разчитали на русенска фирма (чието име няма няма да спомена, за да не правя реклама) - преразказано интервю със собственика и.
Следва и рекламна статия за курорт “Албена” - сякаш 90% от Българите могат да си позволят да отидат това лято на море. Следват разбира се реклами полета на въпросния курорт.
Завършваме с някаква бозава статия за някакво бозаво предаване и информация за дежурните аптеки през уикенда.

Вестника изглеждаше доста по-дебел, но това беше заради телевизионното приложение с ТВ програмата за седмицата, което не съм снимал.
Добре де, това с рекламите, обявите и рекламните статии ще го преживея някак си. Но това че няма новини… а в Русе има новини, просто няма кой да ги търси, няма репортери, няма журналисти. Дали няма кадри или местните вестници не искат да наемат такива? Май второто.
На всичкото отгоре граматиката и правописа във вестника е на най-ниско ниво. Оформлението на статиите също.
Не че няма кадърни журналисти - има некадърно управление. И не че няма кадърно управление - има некадърно управление продиктувано от нещо.
Затова призовавам русенци да не купуват тези издания, с което заедно да спомогнем за скорошното им закриване - те доказаха и все още доказват че са излишни.
Спестете 50 стотинки или си купете една баничка, или една боза, или… доста голям избор имате какво да си купите с тия 50 стотинки.
Аз лично направих вече моя избор и с 50 стотинки всеки ден пия по едно кафе.

Най-после и тука да завали. Почна да вали още от оня ден вечерта, а Русе все го прескача. Така поне казаха по прогнозата за времето де - първо в серверозападна България, после над останалата част от страната. Е тъй, ама нито оня ден вечерта валя, нито вчера. Чак днес запръска благодатен дъдж. Може би има повече от две седмици откакто не е валяло тука.
Та излизайки преди малко до магазина му се порадвах на дъждеца. И на хладното време. Въздухът мирише на есен и ме налегна една меланхолия сега, която след малко бързо ще разтикам.

От известно време ми се налага да ползвам услугите на русенския градски транспорт. И то не защото искам, а защото едно такси от единия край на града до другия ще ми излиза солено всяка събота и неделя. Затова смело напред с услугите на тролейбусите, които тая година са юбиляри - честват 20 години. Ако не се лъжа през 1988 година ги пуснаха в действие. И респективно от тогава тролейбусния парк почти не е подменян. Има само няколко рециклирани швейцарски тролейбуса, ама и те са на 20, ако не и повече години. Иначе руските са марка ЗИУ - раздрънкани вече до неузнаваемост. А едно време бяха голяма работа. Но и шофьорите им имат голяма заслуга за раздрънкването им.
В неделята беше голяма жега и ща не ща - с тролейбусек се придвижвах. От началната спирка като се качих беше добре, ама после стана зле. Като за начало се качиха две-три бабички, едната от които носеше лук, та ароматизира обстановката. После се качи някакъв сульо, който не видял кой номер тролейбус е хванал. Накрая се качиха 3 майки с колички и като се разврякаха бебетата, идилията стана пълна. Аз само стоях най-отзад, целия вир вода и стискайки зъби с погнуса се държах за една мизерна ръкохватка. Ламарините на возилото така бяха нагрети, че едва се траеше. Тролейбус на ужасите направо. Като се прибрах веднаха последва яка баня.
Ще видим какво ще направят тия от ЕГГЕД, които стопанисват тролейбусите в Русе. Уж тия дни обещаха до края на 2009-та да подменят 80% от тролейбусния парк с чисто нови климатизирани тролейбуси Мерцедес и Волво. Останалите щели да бъдат рециклирани. Но докато не стане не вярвам, защото на обещания и аз съм велик!
Преди смяната на тролейбусния парк обаче трябва да сменят и шофьорите. Има някои супер некадърни кадри, които така съкратяват спирачния път, че пътниците се мятат напред при всяко спиране. Точно такъв льольо ме вози в неделя.

Мх, реших се да купя климатик. Но, има едно голямо НО. И то се състои в това че монтажите стават изключително бавно.
Преди няколко дни ходих да гледам и да избирам. Влязох в една фирма, избрах си модел Osaka, инверторен, цената ми хареса, НО като ми казаха, че за монтаж могат най-рано в началото на август, само се усмихнат, пожелах им приятен ден и си излязох.
Това е свинщина! Да чакам цял месец? Не. Ходих до Техномаркет Европа, харесах си и там модел - Panasonic. Видя ми се евтин, 1000 лева, затова предположих че монтажа не влиза в цената. Днес се обаждах да питам така ли е наистина и така се оказа. Монтажа струва от 100 до 200 лева в зависимост от климатика. Пак питам за колко време се монтира климатика след покупката - две седмици. И на тях им пожелах приятен ден.
Ще обиколя още малко, ще потърся някоя фирма, която може да направи монтаж в рамките на ден-два, ако няма такива, избирам тези които предложат най-кратък срок.
А климатика по всяка вероятност ще е този от Техномаркет Европа.
Това тяхното на нищо не прилича. Тоест прилича - като с колите по комунистическо време - плащаш и чакаш 15 години.
Разбирам че сега е сезона и е време на златна жътва за тях, но пък от друга страна претенциозни и нетърпеливи клиенти (като мен :)) недоволстват. Да си наемат повече персонал, логично е. Само че на кой шеф му се дава повече пари за заплати?
А тия дни времето го дават пак да е жегесто… ще потрая.

Ето още няколко клипа за кютека в Челопвчене:
http://vbox7.com/play:cab49ee8
http://vbox7.com/play:8af826aa
http://vbox7.com/play:265024a5
http://vbox7.com/play:6c264655
http://vbox7.com/play:5f4bbe0c
http://vbox7.com/play:24543ddb

Тук вече ясно се чува и вижда гюрюлтията която става от взривовете.

Помня преди време като изтрещя “Дунарит” до Русе. В село Николово което е най-близко до завода почти нямаше къща със здрави джамове и други стъкларии.
Само че аз нищо не усетих, а хора от по-далечните квартали на Русе разправяха за тресене на прозорци.

Пак се окотих по никое време. А не трябваше да става така. Но стана.
Имах доста ползотворна среща с двама души на моя любим ресторант “Болгар” или неофициално “При бай Пенчо”.
Приказката с хората тръгна в добра посока и като се почнаха едни бири, мезета, супи и манджи… и не усетих кога минаха четири часа.
Сервитьорката, която е стара, хитра лисица, чак ни заобича. И как няма да ни заобича, като трима души направихме сметка 90 лева.
Накрая към нас се присъединиха и две каки, ама аз не одържах и си тръгнах.
Грешката беше, че седнахме отвън на жега, а не вътре на климатика. И аз както не съм спал тая нош и бая се озорих с тия бири и мезета.
Затуй се метнах на едно такси и право към нас.
А ресторантчето е много зарибяващо, едно old school такова, особено вътре.
И то неслучайно е такова, защото шефа и целия персонал едно време са работили в “Рига” и “Дунав” и въобще заведенията на “Балкантурист” в града. Хората на средна възраст в Русе много добре знаят за какво иде реч.
Кухнята е отлична, сервитьорите са върха, цените не са главорежещи, обстановката вътре е приятна и точно заради това този ресторант ми стана любим.
А, и другото което е от голямо значение - няма чалга.
Сега, след като вече съм в нас, едва гледайки, възнамерявам да легна да се наспя, па когато стана - стана.

Музика: Rainbow - Difficult To Cure.mp3

Досрамя ме от Русе за оня ден сутринта, когато магазините не бяха отворени, дори кафе нямаше къде да се пие.
Затова реших да го отсрамя с това - http://neide.iz.rs
Music by Johanн Strauss
Photos by $me

И така де, важното е че на всички им харесва.

Днес сутринта решавам да се пусна към така наречения кооперативен пазар в Русе и да си закупя продукти от първа неоходимост като домати, сирене и разни други зарзавати.
Запътих се аз някъде към седем и нещо и пътьом се сещам да пусна тото. Да, ама брадъъъ - тотото отваряло чак в 08:00.
Продължих си по пътя и рекох да си купя банички от мойта любима баничарница. Да, ама и тя затворена. В други случаи съм я виждал още в 05:30 да отваря, ама днес не знам.
Стигнах до пазара, но то почти всичко затворено, беше вече 7 и 20.
Трябваше ключ да си извадя - ключаря още спеше.
Домати и чушки исках да си купя - още подреждаха сергиите и не бяха готови.
Маслини и салам исках да си купя - и те също таман пристигаха.
Поне си купих кръстословици от будката за вестници, която беше ОТВОРЕНА. Продавачката се шашна като и накупих 14 книжки с кръстословици за 6.50лв.
И се принудих да кибича на една пейка да чакам да отворят другите магазини.
В 8 без 10 се надигнах да проверя пак магазините.
Само няколко сергии със зелечунци бяха отворили. Напазарувах си какво ми требеше, но другите магазини бяха брадясали още.
Отидох до тото пункта до Йовков, който тамааан отваряше, та успях да си пусна тото, от което нищо не спечелих.
После се върнах към “пазаря” където колбасарския магазин беше отворил и от там купих салами, сирене и маслини и отпраших към нас изпотен от бяс.
Какъв е извода?
Извода е че в тази държава на никой не му се работи вече. Допреди няколко години на въпросния пазар в 6 часа сутринта цареше оживление. А сега в 8 почти няма джан-джун.
Ако излезете в 7 часа сутринта по уж централната улица на Русе, няма да видите нито едно работещо барче, където да пиете кафе, освен ако не са направили някое денонощно такова.
Преди година се скитахме рано сутринта по центъра и нямаше къде да пием кафе. Освен от кафе-автоматите които бяха напльокани тук-таме.
А уж Русе е европейското лице на България. Грънци!
Ами затова ни куца икономиката.

PS: Все още издирвам някоя добра душа да ми прати покана за Demonoid

…от Zone Networx - The House Party 5, състояло се на 31.05.2008 година в Русе, площад Свобода, със специалното участие на DJ Chus и DJ Ice ( ) -> тук.
Кратките клипчета са правени със фотоапарат, а дългите с видеокамера.
Видях доста зор докато конвертна и нацепя видеото от камерата, поради простата причина че не се бях занимавал досега с такова нещо. Ще трябва да си намеря някой професионален софтуеър за тази цел, а не ламавия Total Video Converter, който на всичкото отгоре е и платен.
Както и да е де, снимките са качени на ImageVenue, а видеото в YouTube и вече е достъпно в HQ формат.
Have phun!

От 2006-та насам в Русе стана традиция провеждането на хаус парти, с подкрепата на най-големия интернет доставчик в града.
Това беше замислено като реклама разбира се и имаше небивал успех - като посещение на партито, а и като нови клиенти за фирмата.
Ето защо провеждането на това парти стана традиция и мисля че вече се утвърди като едно от големите културни мероприятия (ако може така да се нарече) в Русе.
Провежда се два пъти годишно - през май и през септември.
Е… днес все още сме май. Макар и 31-ви.
И точно днес ще се проведе Zone NetWorx - The House Party 5! На площада пред общината, от 18:00 часа.
Въпреки че аз не тача особено този тип музика, всеки път присъствам.
И всеки път организацията става все по-добра и по-добра.
На миналото четвърто поред парти, което беше през есента на 2007-ма година, специален гост беше DJ Eric Entrena, някакъв испанец.
Днес на гости ще бъде DJ Chus, май също испанец.
И разбира се DJ Bobby D, който е абониран.
Напълно непознати за мен имена.
А както чувам се очаква наплив от румънци от Гюргево и Букурещ за партито.
Който не може да присъствува, може да гледа и да слуша в реално време от ruse-news.com
Миналия път като излезе Ерик Ентрена, се размятаха едни огньове и се разхвърча пяна като за световно.
Ще ми е интересно да видя какви ефекти ще има този път. Организаторите обещават 25 киловата музика и над 40 киловата осветление, па да видим.
Ето как изглеждаше последното хаус парти:

И така… да си припомним още веднъж:
31.05.2008, събота, тоест днес, от 18:00 часа, на площада пред общината в Русе.
Be there or be square!

Днес беше странен и особен ден.
Първо, дадох сума ти и пари за глупости и второ, насмалко градушка не ми очука тиквата.
Но нека да караме по ред на събитията.
С Гохото се бяхме разбрали да слезем към центъра, където аз трябваше да ходя до офиса на фирмата, а той по друга работа. За половин час той не можа да се накипри и да дойде до у нас със такси. Изнервих се да го чакам. Е замъкнахме се на центъра, аз правих там каквото правих и като видях каква чернилка е надвиснала над Русе, му се обадих че се прибирам, за да не ме запука дъжд.
Метнах се на едно такси, газ към пазара, откъдето се снабдих с домати, люти чушки, хляб, маслини, бира и цигари. И отново по най-бързия начин се метнах на друго такси и пак газ към нас.
Слизам и на 2-3 метра от входа чувам странен шум. Помислих че започва да вали и веднаха се шмугнах във входа на сянка.
И наистина започна да вали мамка му, сух град. За секунди земята побеля. Така си валя суха градушка в продължение на около 5 минути, чак тогава почна дъжда.
И тогава вече спрях да съжалявам защо дадох 10 лева по таксита днес. Защото ако бях закъснял само с минута-две, тиквата ми която вчера саморъчно избръснах, щеше да стане на дупки като швейцарско сирене.
Направих и клипче с телефона, което изпратих на новините на БНТ. За новините на БиТикВи няма, защото БиТикВи sux.
Та в тоя шантав ден издухах 50 лева за отрицателно време и за малко не ме уби градушка.
А ето и видеото, което може би ще дават в централна емисия “По света и у нас” или може би тая в 22:00, пък ако не дават - здраве да е.

Днес без да искам се озовах в село, опс, пардон, град Мартен. Така се стекоха обстоятелствата, че се изтипосах на една спирка да чакам автобус за към цивилизацията.
Е вярно че бях в края на селото… тоест града де, който отскоро е град, но така като гледам с нищо не се различава от едно село и с нищо не си прилича с един град.
Та в СЕЛО Мартен ми направи впечатление че бабите там масово се придвижват чрез велосипеди. За 45 минутния ми престой на спирката мернах към 10 бабички колоездачки.
Зад спирката едно магаре кротко похрупкваше сочна зелена тревица, докато на пътя пред мен преминаваха каруци с дядовци, явно ходили на бостан или някъде другаде.
Преминаха и 2 коли с ремаркета, носещи платна и канати - явно някъде предстои да се лее или се е ляло плоча. Абе типична селска картинка.
Тъкмо в главата ми нахлуха спомени от детските ми години на село и автобуса дойде. Не се изненадах че беше препълнен - все пак неделя е и гражданите които са били на гости на село се прибират.
И като се качих в автобуса - още една позната картинка от моето село - нарооод, и аромат на лук и да не казвам още какво. Осмърдях се докато стигнем до Русе. Слязох и се метнах на първото такси и право в нас на баня.
Иии те така… черното си е черно, колкото и бяло да му викат.

Абе чудя се защо днес по улицата пред нас има такова движението, а то рали имало в Русе, на писта “Приста”, която всъщност не е никаква писта, а части от бул. “България”, бул. “Цар Освободител” и бул. “Панайот Волов”.
А когато има рали, цялото трафик се отклонява и минава по нашата улица - коли, камиони, тирове, автобуси… една година чаках половин час да пресека за да отида до магазина отсреща и да си купя хляб.
Днес пилотите ще “бягат” за място, а утре ще са надбягванията, на които не смятам да ходя, а и без това съм на работа.
Но дори и да не бях, пак нямаше да отида. Миналата година ходих да поснимам - едва издържах половин час и си тръгнах, защото ми се наду главата.

PS1:
Времето днес е доста хубаво, слънчево и топло - цър-пър около 30 градуса.

PS2:
Взех да намразвам Coppermine!!!

Днес беше открито десетото юбилейно изложение на селскостопанска и автомобилна техника в Русенския университет. Самият Бате Серго цъфнал в Русе за да открие събитието, което ще продължи 3 дни.
Разбира се и моя милост се надява да цъфне там и да поснима. Но както става от 3 години насам, точно по време на изложението нещо става, нещо излиза и не мога да отида. Ето че вчера пак ми излязоха едни задачки за вършене и ако стане така че пропусна изложението, ще пикая газ!
Но ще направя всичко възможно за да отидем с Гохото (и Гоховица ) и да пощракаме техника - да се надяваме че ще е разрешено да се снима.

Погребението у нас излиза двойно по-евтино!
Румънци масово се ориентират към Русе като място, където да намерят вечен покой. Това показа репортерска проверка на “Монитор”. Причината за това явление е двойно по-ниските цени на гробищните парцели у нас.
Схемата, по-която се действа, е доста проста. Когато някой румънец почине, близките му веднага пристигат в Русе, за да намерят постоянен жител на града, на чието име да се купи парцелът. Покупката на гроб в крайдунавския град за първите 8 години струва около 120 лв. След това, ако близките желаят, мястото може да остане тяхно до живот срещу още 100 лв. За “услугата” пък русенецът, на чието име се води гробът, получава още 100 евро отгоре.
Тези цени излизат доста евтино на северните ни съседи и затова те се ориентират към българските гробища. Това обаче може да се окаже сериозен проблем, алармираха юристи. Те обясниха, че при всяко погребение у нас се изисква задължително представянето на смъртния акт на починалия. Той служи за идентификация на трупа. Освен това чрез този документ се ограничава възможността да се прикрие убийство.
При показването на смъртен акт, издаден в Румъния, проверка е невъзможна, обясниха за “Монитор” юристите. Това означава, че чрез погребение у нас може да се прикрие убийство в чужбина, защото полицията не може да провери дали мъртвецът, съответства на лицето, посочено в документа, допълниха те. Въпреки тази опасност правна пречка за погребването на чужденец у нас в гроб, купен от българин, няма, защото България и Румъния са част от ЕС и имат почти еднакво законодателство.
При траурните церемонии румънците масово използват и български погребални услуги. От Русе купуват ковчега и всички други артикули, необходими за погребението. У нас се приготвят и храните за помена. За самото опело обаче румънците често водят техни свещеници, обясниха запознати.
Освен това трупът на починалия се пренася в България, където се ползва хладилна камера, докато се уредят документите по погребението. Използването на хладилното помещение у нас струва около 1 лв. на час, т.е. 24 лв. за едно денонощие, което е около 3 пъти по-евтино отколкото в Румъния.
Гробищният туризъм е само началото на втората вълна на румънска експанзия у нас, заявиха специалисти за “Монитор”. Те припомниха, че след влизането на двете страни в ЕС, северните ни съседи буквално окупираха русенските магазини. Румънците масово изкупуваха родното сирене, боза, кисело мляко, колбаси, замразени меса и други храни, които бяха в пъти по-евтини от техните.
Търговците обаче се полакомиха и вдигнаха доста цените на хранителните стоки, което доведе до спад на пазаруващите туристи. От началото на тази година се наблюдава вторият етап на румънската инвазия, коментират специалисти. Макар цените на стоките у нас почти да се изравниха с тези в Румъния, цените на услугите ни са в пъти по-ниски.
Затова все по-често северните ни съседи отскачат отвъд Дунава, за да отидат на фризьор, козметик или зъболекар. Евтини остават и цените на туристическите услуги у нас, коментират специалистите.
Освен това от година насам румънците масово започнаха да организират тържествата си в България. Доста често в Русе се провеждат и сватбените тържества на северните ни съседи. Дрехите и артикулите за сватбата също се купуват от България.
Последният бум на румънската находчивост бе регистрирането на техните автомобили у нас. За целта колата се записва на името на някой българин, който й плаща данъците у нас. Той изготвя пълномощно при някой нотариус, с което предоставя автомобила за ползване на определен румънец. За тази “услуга” русенецът получава по 100 евро годишно на кола.

Източник: Вестник “Монитор”

*****

OMG! Гробищен туризъм?! Как е възможно? Света се е побъркал. Но все пак нека да направим реклама на града си като гробищна туристическа дестинация:
Заповядайте братя румънци, завинаги да почивате в мир в Русе. Само срещу 300 евро получавате едноместен гроб, с климатик и вечен покой!
Почивна станция “Гробищен парк - Чародейка” очаква с радост своите вечни клиенти!
Промоция*: Само сега - купувате два гроба на цената на един.**

* Промоцията важи до изчерпване на количествата.
** Количествата са ограничени!