Та преди седмица от БСП разкритикуваха правителството относно повишената контрабанда на цигари и алкохол, която според тях е вследствие на повишеният акциз.
Да, тук има нещо вярно, но това което няма да ви кажат по телевизията е че самото БСП и техните комунистически фирми, които легално си произвеждат цигари и алкохол у нас са почнали да бълват нелегална продукция на конвеир с цел да съборят кабинета на Борисов.
И на най-малките дечица е ясно, че всяка фабрика за цигари и алкохол е на човек на комунистите.
Със съвременната техника само за половин час мога да си направя дизайн на кутия цигари с марка “Бити Съсипани Педали”, слагам нискокачествен тютюн в машините и почвам да бълвам стотици мастърбокса на денонощие.
Или пък имам фабрика за алкохол и получавам обаждане от височайш другар, след което всичките бутилки водка, ракия и уиски започват да излизат с фалшив бандерол.
Контрабанда в България няма, защото 90% от фалшивите цигари и алкохол се произвеждат на местна почва.

Другото което е, че от ДПС изнесоха графика със чуждестранните инвестиции за последната година и как те били спаднали рязко при кабинета Борисов.
Ами спаднаха, защото комунистите казаха “Стоп машини” и си дръпнаха парите и фирмите.
Затова няма инвестиции и приходи в бюджета.

Сега като се замисля… всяка една фирма в Русе, която е средно ниво и нагоре, е на човек на комунистите – празно няма другарки и другари. Масово укриват и не плащат данъци. Така е и във вашият град, така е и в цялата страна.
Ей затуй сме на туй дередже.

Както се вижда на видеото, скочихме в ужасна дупка откъм румънска страна.
И се озовахме на румънския терминал, където една румънска другарка-митничарка ни поиска личните карти, щателно ни огледа дали сме ние на снимките, след това огледа колата, гледа багажника и на развален Български ни каза да заминаваме.
След като си свърших работата в Гюргево за 15 минути, решихме да се помотаме по улиците и да пием по едно кафе – все пак срамота е дето се вика да отидеш до Рим и да не видиш папата.
За целта разбира се предварително си бях сменил румънски леи още на наша територия, защото съм чувал, че курса там е убийствен.
Да, ама нямаше къде да я свършим тая работа – всички магазини и заведения по главната улица на Джурджю отваряха от 9 часа. Имаше само някакви малки магазинчета за хранителни стоки които бяха отворени и няколко бързи закуски. Спътниците ми си взеха по един румънски геврек за закуска.
После се шмугнахме в едно магазинче да видим цените, които са горе-долу като нашите.
Приятелят ми си купи една “Мамалига Екстра” и един пакет кафе, което се оказа малко по-евтино от наш’то. Иначе цигарите им са горе-долу на нашите цени – кутия Pall Mall струваше 9.30 леи.
А, в магазина имаше само Български хляб, вафли и кроасани.
Щом румънците ядат нашенски хляб, не ми се мисли какъв е техния.
Улиците в Гюргево са разбити, особено главната. И е пълно с коли със русенска регистрация – излиза им по-евтино на румънците тука да плащат данъци.
А туй че румънките са хубави въобще не е вярно – мярнах няколко девойки по улиците – абе бостански плашила.
Решихме да отидем и до кея, да погледаме Русе отсреща.
Минахме покрай Giurgiu Zona Libera, демек Свободна Зона Гюргево.
На кея им няма нищо за гледане, освен Русе, а и една скулптура на лодка.
Те даже допреди няколко години и кей не са имали, само някаква тревясала улица.
Кея на Русе е 300 пъти по-хубав.
Поне румънците от техния кей могат да наблюдават и да се наслаждават на нашите телевизионна кула, хотел Рига и новия мол на Дунава.
Имаше и няколко хубави пейки на кея, пред които беше заринато със люспи от семки – вероятно от месеци не е метено там.
На връщане беше по-интересно…
Влизаме на румънския терминал да плащаме такса мост. Слизам от колата, отивам на будката и една румънска митничарка ми отваря прозорчето. Казвам “Такса Мост” и подавам чинно 50 леи. Разбира се предварително бях осведомен, че таксата е в приблизителен размер от 25 леи, затова си чаках за ресто.
Румънската другарка ме изгледа и изсъска “Винетка Романиа?”
Аз като не знам румънски викам “Но винетка, я бьил в Джурджу”.
А тя ми подаде касова бележка за 24.83 леи и на развален Български ми каза “Като нема винетка – плаща глоба”.
Затръшна ми прозорчето на будката с думите “Айде бегай”.
Предварително се бях осведомил, че за ходене до Гюргево не трябва винетка, ама кво да правя, реших да бегам, без да се разправям.
Ресто така и не получих, не че съм за 25 леи или 12.50 лева, ама що да е тъй мама им циганска гладна.
Засилихме се да се връщаме по моста ето така:

Този път минахме по-леко през дупката.
На наша страна ни гледаха личните карти. Бдителният наш митничар забеляза, че на единия пътник личната му карта била изтекла. И че 6 месечният гратисен период важал само за България.
Абе опита се да си поиска пари и той, само че не му мина добре номера.
На отиване нали ни гледаха личните карти, да са ги гледали добре.

А това е снимка от наша страна – кръговото на Дунав Мост.

Там цялата Мара втасала, че градинка ще правят на това кръгово. Някакви работници, камиони… мъкнат бордюри и разни други работи.
Да дойде министъра на регионалното развитие и благоустройството другаря Росен Плевнелиев и да види пътят за Силистра и Безмитна Зона Русе в какво състояние е. Да дойде и да види гледката наоколо каква е. Да дойде и да види състоянието на асфалта на международния път дето го асфалтираха миналата година какво е. Всичко е една свинщина. И това са първите впечатления на чужденците като влязат в нашата страна. Свинщина.

Заключение:
От това пътуване до Гюргево не останах очарован. Ами и съм назад с 25 леи деба простата и румънска митничарка.
Гюргево е едно селце, няма нищо за гледане. Русе е 1000 пъти по-добре от тях.
В Букурещ може и да е друго, ама там все пак е столицата им.
То и Русе в сравнение със София е село, ама в сравнение с Гюргево, Русе направо е Виена.
Друго ходене по влашко не планирам, освен ако не ми се наложи да ходя пак по работа и освен може би да отида един път в Букурещ да видя и снимам двореца на Чаушеску.

Чувайки че румънците са по-добре от нас, имах мерак да отида и да видя. Е, ходих, видях, върнах се. Не останах очарован. Пътищата им са гадни, блоковете и жените грозни, цените като наште. И няма нищо за гледане.
Чаушескова Румъния не се е променила много.
Поне другаря Чаушеску им направи добро като ги направи на маймуни и реши да изплаща външния дълг.
Глад голям беше подгонил румънците тогава – по 25 литра бензин им се полагаше месечно и още 25 на рожденния му ден.
Но за сметка на това като си убиха Чаушеску, нямаха външен дълг и почнаха от нулата.

Айде стига толкова писане, отивам на обяд.

За сметка на това пък, двама мои познати решиха да стават бизнесмени и взеха че станаха членове на ГЕРБ.
Добре че двамата не се познават взаимно. Дано да не им се отдаде възможност да се издигнат в партията. Защото аман от таквизи решили да забогатеят влизайки в политиката.
Такива люде трябва да се разстрелват по моему скромно мнение.

Ммммда. Дотук с майтапите. А като се сетя едно време каква икономика имаше и сега каква имаме, чак бяс ме хваща.
След събираемоста на акцизите, ДДС и данъците, Боце Борисовски може да се погрижи за икономиката, и в частност леката промишленост и хранително-вкусовата индустрия.
На всеки с малко повече пипи у главата трябва да му е ясно, че точно те са двигателя в икономиката на една държава.
Колкото повече заводи и фабрики, толкова повече работни места другарки и другари.
Не че съм за онова време, ама тогава имахме работеща индустрия и стабилна икономика.
Остава и да намерим нови външни пазари или да възстановим старите за готовата продукция, която ще се бълва и лека-полека нещата ще тръгнат към по-добро.
Хубаво звучи, но не е лесно.
Щеше да бъде лесно, ако беше държавно. Държавата нарежда, държавата плаща – а иди протестирай.
Бях се заканил да повтарям и потретвам едно клипче, ама тъй като го пуснах само един път, сега ще го повторя. И без това поводът е подходящ за песента.
Хем да се види какво е било преди години.

Паша Христова – Една Българска Роза

И понеже нагазихме в културата да вметна, че преди 2-3 дена гледах повторение на предаването “Полет над нощта”. Там Борис Годжунов не говореше добри неща за времето преди 20-30 години.
Само че Борис Годжунов може вече само да си мечтае за него време.
Когато бай Тошо даваше луди пари за култура и изкуство.
Е, вярно че произведенията трябваше да бъдат партийно угодни, ама Борис Годжунов е имал какво да яде и е вземал поне по 200 лева на концерт.
Сега бауца гладен и се крепи на стари лаври.

Едно време, когато беше така хуления комунизъм, паралелка МИО (Международни Икономически Отношения) имаше само в Софийския Универстет.
Имаше места само за 40 човека. И то не само за партийни можещи чада. За всички можещи и знаещи. Стига само да се докажеш че можеш и знаеш повече от всички останали. И те приемат. Но за да те приемат, трябва да можеш и да знаеш повече от тези преди теб.
Сега МИО има в незнам си колко университета. Бре какво ще ги правим тия международни икономисти бре, за износ ли ги гласим?!
Whatever дето се вика по английскому.

Цели 124 години Съединена България! Да живее България! Да живее и град Съединение!

И по повод Дена на Съединението, специален поздрав за всички Българи със тази песен

Епизод – Ако Умра Ил Загина

Ако умра ил загина, немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино. строшете ги чашите! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, девет попа викайте!
Девет попа, пет владици – помен да ми правите! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, мене споменувайте!
Що съм лудо, младо било на младите години! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино, строшете ги чашите!