Двете части на Dreamland също се оказаха доста интересни, ама май много ми дойдоха Досетата Щ и бирата тази вечер. Забелязах че номера на апартамента в който живее Мълдър е 42.
А който е чел “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс знае какво е 42. Това е отговорът на Вечният Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.

***
И тъй, време е да си лягам, надявам се утре като (ако) се събудя да не ме цепи глава от бирата.
Затуй… БЕЗ ПАНИКА…

Е хайде мили деца - да Ви е честит July Morning на лето 2008-мо!
Честит имен ден също така на всичко които носят името Джулио, Джулиано, Джулия… това в кръга на шегата.
Но в това че е July Morning няма лъжа, няма измама.
Яд ме е че го отървах, защото бях на работа и преди малко се прибрах. Все пак успях да зърна изгрева на слънцето. Щяха да станат страхотни снимки, но не се бях подготвил никак.
Затова ето малко снимки от по-миналия и по-по-миналия Джулай Морнинг.
Изтървах изгрева, но голяма работа. Довечера ще се наслаждавам на залеза с бири и мезета!!!
И е време вече да наням.

Опа, за малко да забравя. Поздрав за всички с Uriah Heep - July Morning.mp3

Сега вече мога да се катурна да спя!

Пак се окотих по никое време. А не трябваше да става така. Но стана.
Имах доста ползотворна среща с двама души на моя любим ресторант “Болгар” или неофициално “При бай Пенчо”.
Приказката с хората тръгна в добра посока и като се почнаха едни бири, мезета, супи и манджи… и не усетих кога минаха четири часа.
Сервитьорката, която е стара, хитра лисица, чак ни заобича. И как няма да ни заобича, като трима души направихме сметка 90 лева.
Накрая към нас се присъединиха и две каки, ама аз не одържах и си тръгнах.
Грешката беше, че седнахме отвън на жега, а не вътре на климатика. И аз както не съм спал тая нош и бая се озорих с тия бири и мезета.
Затуй се метнах на едно такси и право към нас.
А ресторантчето е много зарибяващо, едно old school такова, особено вътре.
И то неслучайно е такова, защото шефа и целия персонал едно време са работили в “Рига” и “Дунав” и въобще заведенията на “Балкантурист” в града. Хората на средна възраст в Русе много добре знаят за какво иде реч.
Кухнята е отлична, сервитьорите са върха, цените не са главорежещи, обстановката вътре е приятна и точно заради това този ресторант ми стана любим.
А, и другото което е от голямо значение - няма чалга.
Сега, след като вече съм в нас, едва гледайки, възнамерявам да легна да се наспя, па когато стана - стана.

Музика: Rainbow - Difficult To Cure.mp3

Продължавам с поредицата от бира и третия сеозн на Досетата Х, със подкрепата на тиквени семки и царевични пръчки.
Ех, ако можеше всеки ден да е като този…

Честит Гошовден! Така де, Гергьовден!
Да са живи и здрави всички празнуващи и да почерпят!
Аз лично познавам пет броя Гошовци и три броя Гергани, един даже обеща вчера да почерпи днес, па да видим. Не ми е за почерпката, но колко пъти съм чувал “Ще почерпя” и все почерпен ходя.
А тази вечер ме придърпаха на работа. Не ми е затова че ще съм на работа, но имаше една уговорка, която не се спази. Но аз ще намеря начин да го върна тъпкано на хората, които го заслужават.
Ей, голям мръсник съм станал в последно време. Но ръката ми дължи всекиму заслуженото.