Ах, няма нищо по-хубаво от това да се събудиш от сън.
Особено в един през нощта.
И pnp5q ме зарадва с това видео, смях голям.

Ein, zwei, polizei…

Err… това е свинщина. Това на нищо не прилича.
Комшиите явно правят ремонт и за втори пореден ден ме събуждат с дрънчене на хилти.
Не мога да се наспя като хората от две седмици мамка му.
А преди няколко дни по стечение на обстоятелствата прекарах над 72 часа в безсъние.
Направо съм зомбясал тотално.
Накрая ще ми писне и ще се изнеса на хотел за ден-два, та белким успея да се наспя.

Понякога съм толкова разсеян, че сам се чудя на себе си. Подхващам едно нещо, изоставям го, почвам второ, трето, пак се връщам на първото и забравям до къде съм стигнал.
Ето днес например денят едва е започнал, а вече цели три пъти се припотих заради моята разсеяност и разпиляност. Няколко пъти се наложи да обърна апартамента надолу с главата докато намеря едни карти. Преди това пък се оказа че съм забравил в себе си служебните ключове. Като за финал забравих че рано сутринта имах уговорка с един колега.
Сега остана да не съм заключил офиса и шефа ще ми откъсне главата.
Мисля че го заключих…

Ммм, да. Ей ме де съм. По-жив от всякога. И по-изтрещял. Но това се дължи на недоспиването, което ме споходи през цялата тази седмица по независещи от мен причини.
Картинката става още по-цветна като кажа че съм станал вчера в 8 сутринта и днес като легнах да спя и се намери един нахален фатмак да ме събуди по телефона. Половин час сън - толкоз.
Станах потен от бяс от леглото… и да си дойдем на думата вече.
Тръгнах към пазара да си купя домати - едри, чернобилски, пълни с нитрати и на цена от 1.40.
После прескочих до Кауфланд 2. И тук вече има Hypermarket brutality.
Взех си количка като добър человек и се впуснах из магазина на спринт взимайки по най-бързия начин от рафтовете каквото ми требе.
Както винаги в бакалията беше пълно с румънци и омотани лелки с последните от които имах близка среща.
Като за начало една възпълничка лелка беше залостила пътя с количката и дебелите си задни части. Няколко пъти я помолих любезно да отпуши пътникопотока, но тя се направи че не чува.
Брех, като ми кипна - и тряс нейната количка с мойта, после тряс лелката по дебелия пърдялник.
С пренебрежение казах “Извинете” и отпраших нататък. Сигурно съм отнесъл майни.
И докато отпрашвах към щанда за козметика, взех че минах през крака на друга лелка, която сякаш нарочно се натика под колелата. Самоубийца!
Че като взе да ми се кара… “Вие не ме ли виждате, не Ви ли е срам, как може такова нещо…” и разни такива. Тук вече няма да кажа какви думи и чуха ушите. Взех си от козметиката каквото ми трябваше и се изнесох по най-бързия начин към касите.
Ако не бяха супер ниските цени на някои стоки във Kaufland изобщо нямаше да ходя там. Добре че е рядко, в последно време предпочитам да пазарувам от CBA. Поне там организацията е по-добра.
Сега следва един-два-три епизода на Досиетата Х със бира and finally I will sleep дето св вика!

Хм, всъщност нямам какво да блогвам, освен това че днеска денят ми мина много бързо. И така ден след ден, месец след месец, година след година, век след век… опа!
Memento mori!
А вечерта се очертава да мине бавно и тежко да му се невиди!!!
Но ще мине, защото няма къде да иде.

Днес без да искам се озовах в село, опс, пардон, град Мартен. Така се стекоха обстоятелствата, че се изтипосах на една спирка да чакам автобус за към цивилизацията.
Е вярно че бях в края на селото… тоест града де, който отскоро е град, но така като гледам с нищо не се различава от едно село и с нищо не си прилича с един град.
Та в СЕЛО Мартен ми направи впечатление че бабите там масово се придвижват чрез велосипеди. За 45 минутния ми престой на спирката мернах към 10 бабички колоездачки.
Зад спирката едно магаре кротко похрупкваше сочна зелена тревица, докато на пътя пред мен преминаваха каруци с дядовци, явно ходили на бостан или някъде другаде.
Преминаха и 2 коли с ремаркета, носещи платна и канати - явно някъде предстои да се лее или се е ляло плоча. Абе типична селска картинка.
Тъкмо в главата ми нахлуха спомени от детските ми години на село и автобуса дойде. Не се изненадах че беше препълнен - все пак неделя е и гражданите които са били на гости на село се прибират.
И като се качих в автобуса - още една позната картинка от моето село - нарооод, и аромат на лук и да не казвам още какво. Осмърдях се докато стигнем до Русе. Слязох и се метнах на първото такси и право в нас на баня.
Иии те така… черното си е черно, колкото и бяло да му викат.

Днес успях да отида на това изложение най-после в Русенския университет. Отидохме, поснимахме стабилно коли и селскостопанска техника, па се прибрахме по живо, по здраво.
Снимков материал ще има тия дни, защото в момента нещо нямам муза да качвам и организирам снимки.
Имах тежък ден, не съм спал, а сега ми предстои и тежка нощ. Не знам как ще изкарам, защото отсега взех да си мисля как прегръщам възглавницата. Как, как… ще изкарам някак си, хората кафе са измислили все пак!

Продължавам с поредицата от бира и третия сеозн на Досетата Х, със подкрепата на тиквени семки и царевични пръчки.
Ех, ако можеше всеки ден да е като този…

Ей разгеле. Вчера почти всичко се свърши и вече няма куп неизвестни. Днес несвършилото ще се довърши. Ден за почивка ми е днес, но в 09:00 съм на импровизирана оперативка - нещо което не е имало от най-малко една година, та затова съм се надигнал толкова рано, иначе сега щях да лягам.
А вчера беше напрегнат ден. Другаря полковник от държавна сигурност ми звъня цели четири пъти. И до обяд бях като на тръни. Но край - днес официално ще се финализират нещата и ще става каквото има да става. То за мен стана вече де, затова не ми дреме.
Хората обаче продължават да ме учудват със своята подлост и мерзост - оказва се че тия дето най се правят на света вода ненапита всъщност се правят на умрели лисици. А точно те най ще си го натаковат. Не целия, не целия, само втората половина.

Прекарах някак си Великден сам. В спане, стоене пред компютъра и поне около 10-ина пъти в банята за два дни. И тази нощ не съм спал. Яд ме е за някои работи. А ще се ходи на работа след малко, където пък предстоят генерални промени. Добри или лоши, ще видим. Аз ще правя каквото смятам за редно, а да става каквото ще. Нямам намерение да влизам в конфронтация с бивши шефове на криминални полиции и полковници от държавна сигурност.

Някъде около 350-400.
Но най-накрая сколасах да изгледам филма 300, след като половин година мухлясва по харда ми.
Ами какво да кажа за филмеца, бива си го, може и по-добре. Само дето не разбрах - както му е толкова култовото на сцената със This is SPARTAAAAA!!!, че така беше разпространено из интернет пространството - то не бяха gif анимацийки, флашове, клипове…
Едно ми хареса особено в тоя филм и даже ме учуди - няма хепи енд.
Гледах и Meet The Spartans - пародията на 300 - в някои отношения е по-добър, най-малкото заради участието на Кармен Електра.
Уатевър… сега съм се зарибил да гледам Досиетата Хикс и от 20-ина дена яко се вкарвам почти всяка вечер у филма.
Сега съм на половината на трети сезон, но си дадох малко почивка, че психясах от толкова гледане.