Малко съм бесен и ми е напушено, но днес разбрах че половината от колегите с които работя вече година и половина са свине.
Наприказвали ги едни шарени и разбира се неверни неща за мене пред ръководството и вероятно вече съм пътник от сегашната си месторабота.
Но на война като на война – аз обичам подмолни игрици.
В дена в който ми съобщят че съм освободен от работа такъв ще им го нацепя на тия свине мръсни, че ще им дойде като гръм от ясно небе!
И нещата които ще кажа са верни на 100%.
Тъй че ще ми ядат хуя тия свине ниедни, без грам извинение за израза.

Хората все се оплакват че няма работа, а когато им създадеш ги мързи да работят.
Така например вчера се счупи едно голямо стъкло на сервизно помещение.
Тръгнах да звъня на стъкларски фирми да идват да го оправят, звъннах поне на пет.
Единия не можел днеска, втория можел, ама след работно време, третия искал да му занеса джама на място, четвъртия обеща да се обади ама не се обади, петия взе и той да увърта и си казах “Абе що ли не ви еба аз майката на всички?!”.
Мързели. Предлагаш им работа с незабавно плащане, а те отказват.
И тъй се стигна до решението да не се слага стъкло. И без това е излишно.
Ще купя днес една дървена плоскост със нужните размери, ще си я закова и ебал съм ви и фирмите за стъклопоставяне. Като не ви се работи – бауцайте гладни.
Ей затуй сме цялата държава на такова дередже.

От няколко дни съм се превърнал в маратонец… на ядене и пиене.
Аман от гости и ходене на гости вече. Като се почна от миналата седмица, кога през вечер, кога всяка вечер имам гости или съм на гости. Естествено кулинарните облаги подсилени с бира са задължителни. Вече нямам търпение да дойде понеделник и да се спре цялата тази алкохолизация, поне до Нова Година.
Ама какво да се прави като така се получи… обикновено който дойде в нас, после иска да си го върне.
И то все такива хора на които няма как да се откаже… и стана то цяла седмица една никаква.
Ето сега пак се прибирам, клатейки се като маратонец.
Постите започнаха, но и тая година ще ги прескочим.
Прескочете ги и вие, защото по време на грипна епидемия не е добре да ядете слаба храна.

Пак обърнах режима мамка му.
Станах преди час и си направих кифе.
И едва ли ще мога да заспя преди разсъмване.
A какво друго може да се прави посред нощ, освен Lineage II.
Трябва да вляза отново в нормален режим, че с работата няма да се разберем така.
Ха дано по-скоро да има рестарт на сървъра, че да спра да я играя тая пуста игра.

По принцип не оставам извънредно на работа, но тази днес се наложи.
Тъй като колегите явно нямат достатъчно акъл у главата си, се наложи аз да им оправям бъркотиите.
Както и да е, всичко приключи успешно след час и половина.
Но това ми беше първото извънредно оставане на работа, което разбира се няма да ми бъде заплатено.
Да си тръгна по-рано от работа – да. Но да оставам повече след работо време – това ми беше първия и май последния път.

Мразя да ставам рано, особено когато съм заспал късно.
Давам чаша кафе и 50 лева срещу 10 часа сън сега!
Днес пак ще има да гледам като отровена мишка, и кафето няма да ми помогне даже.
И все пак добро утро, макар че все още сме нощ.

Излизам в творчески отпуск така да се каже за няколко дни (ако не и повече) и няма да мога да блогвам.
Че ми предстоят много задачи, една мааалка част от които отхвърлих днес и вчера.
Когато сколасам ще го оповестя.
А дотогава нека времето бъде с мен, че ще ми трябва в изобилие.

Не съм блогвал няколко дни, а имам чувстото че е цяла вечност да го ева!
Просто няма време. Плановете ми за тая вечер бяха други, но уви – дойдоха ми гости и се промениха.
Не че гостите ми бяха неприятни – даже напротив… 10 часа бири и приказки. Не се бях виждал с въпросните ми ти гости бая време, та имахме доста неща да си казваме и общо взето се получи един добър разговор. Обменихме доста полезна информация ако може така да се нарече.
Не знам колко бира изпих, но е поне 3 литра и що-годе съм в кондиция.
Разбрахме се довечера да си довършим приказките отново на бира, ама не е сигурно. Но, дълбоко се надявам да ги довършим, защото има още какво да си кажем.
А аз не че нямах какво да блогвам през изминалите 2-3 дена, но просто няма време… шибано време, в последно време това време никак не ми стига.
И ето сега трябва да лягам да спя, че на обяд трябва да съм на линия.
Времето е общо взето относително – общо взето ташаци.

Щях да напиша един пост, даже го бях написал почти целия, ама ми се стори тъп и го изтрих.
Яко нали?
Whatever, но ми се иска всеки ден да е като тоя…
Тишина, мир, спокойствие, надалеч от идиотите и малка доза забавление. Саундс гууд дет’ се вика.

Днес на работа беше лудница, но поне мина бързо времето, а и денят беше ползотворен. Почтиии нормално като за понеделник.
От 2 години насам и Русе може да се похвали със задръствания по възловите градски кръстовища в пиковите часове. Само дето се чака доста по-малко в сравнение със София.
Цели 5 минути чакане бяха достатъчни да се изнервя.
Е, успях да се прибера сравнително бързо и благополучно.