От няколко дни съм се превърнал в маратонец… на ядене и пиене.
Аман от гости и ходене на гости вече. Като се почна от миналата седмица, кога през вечер, кога всяка вечер имам гости или съм на гости. Естествено кулинарните облаги подсилени с бира са задължителни. Вече нямам търпение да дойде понеделник и да се спре цялата тази алкохолизация, поне до Нова Година.
Ама какво да се прави като така се получи… обикновено който дойде в нас, после иска да си го върне.
И то все такива хора на които няма как да се откаже… и стана то цяла седмица една никаква.
Ето сега пак се прибирам, клатейки се като маратонец.
Постите започнаха, но и тая година ще ги прескочим.
Прескочете ги и вие, защото по време на грипна епидемия не е добре да ядете слаба храна.

Пак обърнах режима мамка му.
Станах преди час и си направих кифе.
И едва ли ще мога да заспя преди разсъмване.
A какво друго може да се прави посред нощ, освен Lineage II.
Трябва да вляза отново в нормален режим, че с работата няма да се разберем така.
Ха дано по-скоро да има рестарт на сървъра, че да спра да я играя тая пуста игра.

По принцип не оставам извънредно на работа, но тази днес се наложи.
Тъй като колегите явно нямат достатъчно акъл у главата си, се наложи аз да им оправям бъркотиите.
Както и да е, всичко приключи успешно след час и половина.
Но това ми беше първото извънредно оставане на работа, което разбира се няма да ми бъде заплатено.
Да си тръгна по-рано от работа – да. Но да оставам повече след работо време – това ми беше първия и май последния път.

Мразя да ставам рано, особено когато съм заспал късно.
Давам чаша кафе и 50 лева срещу 10 часа сън сега!
Днес пак ще има да гледам като отровена мишка, и кафето няма да ми помогне даже.
И все пак добро утро, макар че все още сме нощ.

Излизам в творчески отпуск така да се каже за няколко дни (ако не и повече) и няма да мога да блогвам.
Че ми предстоят много задачи, една мааалка част от които отхвърлих днес и вчера.
Когато сколасам ще го оповестя.
А дотогава нека времето бъде с мен, че ще ми трябва в изобилие.

Не съм блогвал няколко дни, а имам чувстото че е цяла вечност да го ева!
Просто няма време. Плановете ми за тая вечер бяха други, но уви – дойдоха ми гости и се промениха.
Не че гостите ми бяха неприятни – даже напротив… 10 часа бири и приказки. Не се бях виждал с въпросните ми ти гости бая време, та имахме доста неща да си казваме и общо взето се получи един добър разговор. Обменихме доста полезна информация ако може така да се нарече.
Не знам колко бира изпих, но е поне 3 литра и що-годе съм в кондиция.
Разбрахме се довечера да си довършим приказките отново на бира, ама не е сигурно. Но, дълбоко се надявам да ги довършим, защото има още какво да си кажем.
А аз не че нямах какво да блогвам през изминалите 2-3 дена, но просто няма време… шибано време, в последно време това време никак не ми стига.
И ето сега трябва да лягам да спя, че на обяд трябва да съм на линия.
Времето е общо взето относително – общо взето ташаци.

Щях да напиша един пост, даже го бях написал почти целия, ама ми се стори тъп и го изтрих.
Яко нали?
Whatever, но ми се иска всеки ден да е като тоя…
Тишина, мир, спокойствие, надалеч от идиотите и малка доза забавление. Саундс гууд дет’ се вика.

Днес на работа беше лудница, но поне мина бързо времето, а и денят беше ползотворен. Почтиии нормално като за понеделник.
От 2 години насам и Русе може да се похвали със задръствания по възловите градски кръстовища в пиковите часове. Само дето се чака доста по-малко в сравнение със София.
Цели 5 минути чакане бяха достатъчни да се изнервя.
Е, успях да се прибера сравнително бързо и благополучно.

Ах, няма нищо по-хубаво от това да се събудиш от сън.
Особено в един през нощта.
И pnp5q ме зарадва с това видео, смях голям.

Ein, zwei, polizei…

Err… това е свинщина. Това на нищо не прилича.
Комшиите явно правят ремонт и за втори пореден ден ме събуждат с дрънчене на хилти.
Не мога да се наспя като хората от две седмици мамка му.
А преди няколко дни по стечение на обстоятелствата прекарах над 72 часа в безсъние.
Направо съм зомбясал тотално.
Накрая ще ми писне и ще се изнеса на хотел за ден-два, та белким успея да се наспя.