Един живот не стига, мамка му!
Не стига за нищо. Особено на днешно време и с днешия начин на живот.
Фактически трябва да си благодарен, ако доживееш до пенсия на днешни времена.
Аз лично се надявам да доживея до пенсия, но не много след това.
Защото след това човек започва да изперква и да пречи на близките си.
Един близък човек, който почина наскоро не можа да доживее до пенсия.
В днешно време животът е такъв, че човек докато се ухили, току-виж се е озъбил.
Какъв е извода? Винаги бъдете леко озъбени.
За да научиш всичко, определено не стига един живот.
Затова хората са казали “Човек се учи докато е жив”.

И живейте. Трябва да се живее за деня.
Един живот се живее. А не като на един познат баба му, която в момента събира пари за погребението си.
Сигурно няколко хиляди е събрала до момента.
За какво ще и са като умре? Да за бъде положена в дъбов ковчег със златни дръжки ли?
Ташаци. Абсолютни ташаци.
Имате ли пари, харчете ги със здраве за дрехи, храна и удоволствия. Все пак със мярка, защото трябва да се мисли и за утрешния ден.

Ех, мари малеее… избраха Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО.
Е сега вече ще види света как управлява стар партиен кадър.
В БСП сигурно ще се пръснат по шевовете от радост.
Другарката Бокова всъщност спечели заради едно-единствено изказване на опонента си Фарук Хосни, който е министър на културата в Египет.
Та грешката на Хосни беше изказването му, че ще изгори всички израелски книги в Египет.
А сега обратно към другарката Бокова, за чиято лобистка компания предишното правителство отпусна 100 000 лева.
Баш ще ми е интересно да видя дали ще успее да изкара цял мандат и какви скандали ще се забъркат.
ООН е сериозна работа и същевременно световна мафия – там нема лабаво.
А UNESCO е отдела на ООН за образование, наука и култура.

Вече знам защо никога няма да науча японски:

Яко, а?
Ясно защо повечето японци говорят и пишат английски – защото е по-лесен за научаване.
Ясно и защо Япония е на първо място по брой самоубийства сред учениците за година – защото ги е срам че не могат да научат собствената си азбука и избират смърта.

Що не съм блогвал от цяла седмица ли?
Защото покрай другите работи, които никак не са малко и едвам смогвам, сега отделям малкото си свободно време да цъкам на Lineage 2 Hellbound.
Двамата Гошовци са виновни – те ме зарибиха.
Преди това никога не съм играл RPG игра. Пробвал съм Diablo II, не ме зариби, WarCraft III пробвах, там па хич. И още една бях пробвал, ама вече не и помня името.
Ама тука се зарибих.
Дори преди малко привърших със работата си, сега ще ям и се мятам с бира в ръка да цъкам.
Два дни не съм играл и вече май взех да треперя!

Честит празник другарки и другари!
Да Ви е честит 9-ти септември. Да живее революцията, да живея и аз!
За малко да забравя за празника, тъй като бях олисан в гроздобер.
Няма как, родното производство на вино и ракия трябва да просперира другарки и другари, а това изисква да се дават жертви.
Но празника си е празник.
Я да видим сега партийните редици дали са се преброили, кой е ходил на Бузлуджа и кой не?!

Ммммда. Дотук с майтапите. А като се сетя едно време каква икономика имаше и сега каква имаме, чак бяс ме хваща.
След събираемоста на акцизите, ДДС и данъците, Боце Борисовски може да се погрижи за икономиката, и в частност леката промишленост и хранително-вкусовата индустрия.
На всеки с малко повече пипи у главата трябва да му е ясно, че точно те са двигателя в икономиката на една държава.
Колкото повече заводи и фабрики, толкова повече работни места другарки и другари.
Не че съм за онова време, ама тогава имахме работеща индустрия и стабилна икономика.
Остава и да намерим нови външни пазари или да възстановим старите за готовата продукция, която ще се бълва и лека-полека нещата ще тръгнат към по-добро.
Хубаво звучи, но не е лесно.
Щеше да бъде лесно, ако беше държавно. Държавата нарежда, държавата плаща – а иди протестирай.
Бях се заканил да повтарям и потретвам едно клипче, ама тъй като го пуснах само един път, сега ще го повторя. И без това поводът е подходящ за песента.
Хем да се види какво е било преди години.

Паша Христова – Една Българска Роза

И понеже нагазихме в културата да вметна, че преди 2-3 дена гледах повторение на предаването “Полет над нощта”. Там Борис Годжунов не говореше добри неща за времето преди 20-30 години.
Само че Борис Годжунов може вече само да си мечтае за него време.
Когато бай Тошо даваше луди пари за култура и изкуство.
Е, вярно че произведенията трябваше да бъдат партийно угодни, ама Борис Годжунов е имал какво да яде и е вземал поне по 200 лева на концерт.
Сега бауца гладен и се крепи на стари лаври.

Бъдеще за България?
Аз не виждам такова. Поне не ясно и розово.
И как да виждам, след като преди няколко дни се запознах с едно 26 годишно момиче, горкото което си мисли, че “АЗ” се пише “АС”. На секундата я отрязах и я пратих да си е*е п*тката майна.
Мъжа й е полицай, на нейните години, който носи умствен багаж доста по-малък от нейния.
Пази Боже България от полицаи като този.
Основната ми мисъл беше, че 95% от народа набор 1985-1993, които познавам и които се определят като млади хора и съответно като бъдещето на България, от тях нищо не става ама в буквалния смисъл на думата.
Аз отдавна завърших средното си образование, преди точно 10 години.
Тогава все още имаше някакво уважение към институциите “Училище”, “Учител” и “Училищен директор”.
Днес това нещо го няма. По простата причина, че училищата гледат как да запълнят бройките на паралелките си и по тоя начин да получат повече пари от държавата с които да оцелеят.
По същия начин е и с университете – ако сега кандидатствам, със сигурност ще вляза.
Но да се върнем на Generation Next – младото поколение наистина е ама много необразовано, тъпо и цинично.
Никакъв ред и дисциплина. Не искам да звуча като професор Вучков, но част от тези хора един ден ще управляват България.
Също така не искам пак да звуча като прословутия професор, но все пак да отбележа, че не всички са такива.
Ако някой от тях на тая възраст чете това и проумее за какво иде реч, значи не всичко е изгубено.
И все пак ми е трудно да повярвам, че жена на 26 години си мисли че “АЗ” се пише “АС”.
Само като си помисля за това и ми се иска да гръмна нея, всички като нея и накрая мене си.

Едно време, когато беше така хуления комунизъм, паралелка МИО (Международни Икономически Отношения) имаше само в Софийския Универстет.
Имаше места само за 40 човека. И то не само за партийни можещи чада. За всички можещи и знаещи. Стига само да се докажеш че можеш и знаеш повече от всички останали. И те приемат. Но за да те приемат, трябва да можеш и да знаеш повече от тези преди теб.
Сега МИО има в незнам си колко университета. Бре какво ще ги правим тия международни икономисти бре, за износ ли ги гласим?!
Whatever дето се вика по английскому.

Преди време се разгърмя по въпроса блогърите да плащат данъци.
Все щях да пиша по този въпрос, ама чак сега ми дойде музата за това.

Та… първо блогърите да плащат данъци някак си звучи все едно да плащаш за да дишаш.
Не беше правилно формулировано това.
Сиреч казано на по-прост език тия които изкарват пари чрез блогване трябва да плащат данъци.
И не само те, а изобщо всякакви изкарвания на пари през интернет.
Знам поне дузина такива, които правят луди пари и не плащат и стотинка данък, дори и осигуровки.
Ама нека, щом могат и щом държавата им го позволява.
Че трябва да се плаща данък на доходите от интернет – трябва.
Само че замислете се реално… ако аз, като потребител, си поръчам стока от някой онлайн магазин и те не ми дадат касова бележка?
Какво правим? Едва ли някой ще тръгне да се оплаква. Поне докато му работи стоката (ако е техническа).
Другото което е при интернет-търговията… някоя институция може ли да следи на колко от продадените стоки са издадени касови бележки и на колко не?! Не може.
Ами пък ако предоставям онлайн услуга като хостинг например?
Кой ще дойде да ме пита колко поръчки съм имал през последната година?
Може да имам 100 потребителя, ама аз ще кажа ще 50 от тях са ми приятели на които съм предоставил безплатен хостинг за нуждите им.
А. Разбрахме се. Че всичко опира до съвеста на данъкоплатеца.
Но как Господи данъкоплатеца да има съвест, като тия които му казват да си плащат данъците нямат и капка такава?
Ей заради това сме на туй дередже!

Най-после хлад. Особено след жегите през последните два дена, това захлаждане ми дойде като манна небесна. Някак си се чувствам по по-друг начин.
А и като прибавим дъжда, който се изсипа снощи и тая нощ над Русе – стана муцка направо.
Навън още мирише на дъжд.

За финал пък ще кажа, че някъде бях чел, че да се говори на цветята било хубаво за тях.
Ето затова преди малко ги полях с думите “Пийте бре маскари!”

На днешния ден преди 124 години е провъзгласено Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Цели 124 години Съединена България! Да живее България! Да живее и град Съединение!

И по повод Дена на Съединението, специален поздрав за всички Българи със тази песен

Епизод – Ако Умра Ил Загина

Ако умра ил загина, немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино. строшете ги чашите! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, девет попа викайте!
Девет попа, пет владици – помен да ми правите! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, мене споменувайте!
Що съм лудо, младо било на младите години! (2)
Е-е-е, верни другари! Песен запейте, мене спомняйте! (2)
Ако умра ил загина, немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино, строшете ги чашите!

Който е чел или гледал “Пътеводил на галактическия стопаджия” знае какво е 42.
А резултатът от проверката на данъчните за бентлитата излезе чак сега.
Така например един бизнесмен е обяснил че е продал на собствената си фирма (която е била пред фалит) две бенлита.
По интересното обаче е че друг бизнесмен обяснил че си е купил чисто нов автомобил “Бентли” като е взел пари на заем от цели 42 физически лица.
Е те тоя изби рибата пред данъчните.
Взел пари назаем от 42 души.
Дали са му повярвали?
Проверката върви мудно и бавно. Досега гаражите на агенцията по държавни взимания трябваше да са бъкани с бентлита.