Гладът е велико нещо.
Той кара някои хора да работят, други да крадат, трети да воюват.
Също така гладът кара кучето Мъсти да яде какво ли не.
В неделя като отидох на работа и докато си разпечатвах цигарите си изтървах бандерола. Псето му с псе само го подуши и все че го изяде. :)
После го наблюдавах как дебнеше мухи и пеперуди и се мъчеше да ги схруска. За финал преди да си тръгна си улови един скакалец и го похапна без много-много да му дреме.
Беше неделя и нямаше кой да му дава манджа, иначе от понеделник до събота прави банкет то – на обед даже намазва хляб, салам, кокали, че понякога и кебапчета. :)
Ама дойде ли неделя и настъпва глад за кучето Мъсти.
Да не казвам за останалите кучета които се мотаят наоколо. На някои им се четат ребрата и понякога почват да ръбат каквото намерят – я някое дърво, я пластмаса, че даже и камъни са се мъчили да дъвчат.
Гладът е велико нещо.




Write a comment


Name




    
Този блог е задвижван от WordPress и мощни сървъри захранвани от електрически ток!
Страницата е генерирана за 0.849 секунди с 61 запитвания.