От известно време ми се налага да ползвам услугите на русенския градски транспорт. И то не защото искам, а защото едно такси от единия край на града до другия ще ми излиза солено всяка събота и неделя. Затова смело напред с услугите на тролейбусите, които тая година са юбиляри – честват 20 години. Ако не се лъжа през 1988 година ги пуснаха в действие. И респективно от тогава тролейбусния парк почти не е подменян. Има само няколко рециклирани швейцарски тролейбуса, ама и те са на 20, ако не и повече години. Иначе руските са марка ЗИУ – раздрънкани вече до неузнаваемост. А едно време бяха голяма работа. Но и шофьорите им имат голяма заслуга за раздрънкването им.
В неделята беше голяма жега и ща не ща – с тролейбусек се придвижвах. От началната спирка като се качих беше добре, ама после стана зле. Като за начало се качиха две-три бабички, едната от които носеше лук, та ароматизира обстановката. После се качи някакъв сульо, който не видял кой номер тролейбус е хванал. Накрая се качиха 3 майки с колички и като се разврякаха бебетата, идилията стана пълна. Аз само стоях най-отзад, целия вир вода и стискайки зъби с погнуса се държах за една мизерна ръкохватка. Ламарините на возилото така бяха нагрети, че едва се траеше. Тролейбус на ужасите направо. Като се прибрах веднаха последва яка баня.
Ще видим какво ще направят тия от ЕГГЕД, които стопанисват тролейбусите в Русе. Уж тия дни обещаха до края на 2009-та да подменят 80% от тролейбусния парк с чисто нови климатизирани тролейбуси Мерцедес и Волво. Останалите щели да бъдат рециклирани. Но докато не стане не вярвам, защото на обещания и аз съм велик!
Преди смяната на тролейбусния парк обаче трябва да сменят и шофьорите. Има някои супер некадърни кадри, които така съкратяват спирачния път, че пътниците се мятат напред при всяко спиране. Точно такъв льольо ме вози в неделя.

Write a comment

You need tologin.