За 6-ти пореден път най-позорното правителство в новата история на България оцеля.
Оцеля, не защото са единни водени от светли помисли за България. Оцеля, за да могат да грабят повече. Същинското грабене тепърва започва – все пак наближава края на мандата. В следващата една година ще падне голямото грабене.
Ето един откъс от предаването “Всяка Неделя”, с помощта на което всеки нормален човек може да добие реална представа що за измекяр е Симеон Сакскобургготев:

Ех, обичам такива архивни кадри… то не бе Врана, не бе гори, не бе куп други имоти.
Вълкът си мени козината, но не и нрава – така гласи една народна поговорка.
Хай със здраве!

Днес от 16:10 часа ще се гласува вот на недоверие към позорното правителство което ни управлява в момента.
Ако правителството падне, ще обява тридневни всенародни тържества и ще обявя 30-ти юли за национален празник.
Требе да гътнем това правителство и президента и да не ги допускаме до власта никога вече ако искаме да живеем.

Полезни връзки:
Долу БКП
Долу Слави Трифонов

18+: Тук и тук.

Като гледам тия снимки и си мисля (доколкото мога да мисля докато ги гледам ) какви ли ще да са тия обективи и колко ли тежат. Надявам се някой слънчев ден да се сдобия с хубав апарат и изобщо с подобна апаратура.

От седмица насам покрай офиса се навърта едно малко псенце. Кръстих го Мъсти. На галено от мъстия.
Превърна се в хранениче и вече почти не мърда от главния вход. И като дойде някой чужд човек, джафка та се къса.
Та това е Мъсти:

А тук Мъсти сладко си дреме и въобще не му дреме какво става около него:

На всичкото отгоре Мъсти обича да спи в странни и разкекерчени пози като тия:

Ех, Мъсти, Мъсти… от една обикновенна офис-мъстия и прост уличен помияр, се издигна чак в интернет. Само ако знаеха останалите му събратя, щяха да се пръснат от яд.

Но това не е всичко… На долното клипче може да се наблюдава простата му майка. Горката кучка толкова е изперкала – навря си муцуната оня ден под вратата на един склад и се заклещи. И то на няколко пъти го повтори това. Оскимтя района, но голям смях падна.

Понякога съм толкова разсеян, че сам се чудя на себе си. Подхващам едно нещо, изоставям го, почвам второ, трето, пак се връщам на първото и забравям до къде съм стигнал.
Ето днес например денят едва е започнал, а вече цели три пъти се припотих заради моята разсеяност и разпиляност. Няколко пъти се наложи да обърна апартамента надолу с главата докато намеря едни карти. Преди това пък се оказа че съм забравил в себе си служебните ключове. Като за финал забравих че рано сутринта имах уговорка с един колега.
Сега остана да не съм заключил офиса и шефа ще ми откъсне главата.
Мисля че го заключих…

От известно време М-Тел предлага на пазара две нови услуги – Homebox и Voicebox.
Homebox e безжичен интернет с фамозните 5000 мегабайта трафик на месец (аз на ден генерирам в пъту повече) и с ниска скорост, както успях да се убедя в братовчед ми. Една песен от родното интернет пространство се точи цяла вечност със завидните 20KB/s. Че аз от Китай тегля по-бързо бе!
Цената на това удоволствие с чести прекъсвания на връзката е 20 лева на месец при двугодишен договор. Изказах искрени съболезнования на братовчеда.

Другата услуга Voicebox, която нашумя благодарение на популярната актриса Латинка Петрова пък е представяна за фиксиран телефон. Всъщност не получавате нищо повече от един фиксиран GSM с номер 088. И да, точно така – ако някой Ваш познат на БТК Ви се обади на Вашият Voicebox, ще бъде таксуван като разговор към GSM.

Е, на това ако не му се вика измекярщина, здраве му кажи.
Чудя се къде е Комисията за Защита на Потребителите или каквото ще да е там.
Ало, Кунева? Спим, а?
Съкратено май беше КЗП. А трябва да се направи КЗПМО – Комисия за Защита на Потребителите от Мобилни Оператори.

Ставам рано сутрин и ме изби на поезия:

Ах, да Ви го натаковам,
ох. да Ви го натаковам,
там да Ви го натаковам,
Вие си знаете къде
ще Ви го натаковам!

Посвещава се на среднощното спиране на тока от една електроразпределителна компания нейде из североизточна България, която навреме беше изгонена от Унгария.

О, нощта е толкова прохладна и невероятна, че нямам думи да я опиша. Чак съм в еуфория благодарение на температурата от 17 градуса. Леко подухва хладен ветрец през отворените прозорци, че на моменти студено ми става.
Събирайте студ и го затваряйте в буркани, защото след няколко дни пак започват жегите.

Най-после и тука да завали. Почна да вали още от оня ден вечерта, а Русе все го прескача. Така поне казаха по прогнозата за времето де – първо в серверозападна България, после над останалата част от страната. Е тъй, ама нито оня ден вечерта валя, нито вчера. Чак днес запръска благодатен дъдж. Може би има повече от две седмици откакто не е валяло тука.
Та излизайки преди малко до магазина му се порадвах на дъждеца. И на хладното време. Въздухът мирише на есен и ме налегна една меланхолия сега, която след малко бързо ще разтикам.

От известно време ми се налага да ползвам услугите на русенския градски транспорт. И то не защото искам, а защото едно такси от единия край на града до другия ще ми излиза солено всяка събота и неделя. Затова смело напред с услугите на тролейбусите, които тая година са юбиляри – честват 20 години. Ако не се лъжа през 1988 година ги пуснаха в действие. И респективно от тогава тролейбусния парк почти не е подменян. Има само няколко рециклирани швейцарски тролейбуса, ама и те са на 20, ако не и повече години. Иначе руските са марка ЗИУ – раздрънкани вече до неузнаваемост. А едно време бяха голяма работа. Но и шофьорите им имат голяма заслуга за раздрънкването им.
В неделята беше голяма жега и ща не ща – с тролейбусек се придвижвах. От началната спирка като се качих беше добре, ама после стана зле. Като за начало се качиха две-три бабички, едната от които носеше лук, та ароматизира обстановката. После се качи някакъв сульо, който не видял кой номер тролейбус е хванал. Накрая се качиха 3 майки с колички и като се разврякаха бебетата, идилията стана пълна. Аз само стоях най-отзад, целия вир вода и стискайки зъби с погнуса се държах за една мизерна ръкохватка. Ламарините на возилото така бяха нагрети, че едва се траеше. Тролейбус на ужасите направо. Като се прибрах веднаха последва яка баня.
Ще видим какво ще направят тия от ЕГГЕД, които стопанисват тролейбусите в Русе. Уж тия дни обещаха до края на 2009-та да подменят 80% от тролейбусния парк с чисто нови климатизирани тролейбуси Мерцедес и Волво. Останалите щели да бъдат рециклирани. Но докато не стане не вярвам, защото на обещания и аз съм велик!
Преди смяната на тролейбусния парк обаче трябва да сменят и шофьорите. Има някои супер некадърни кадри, които така съкратяват спирачния път, че пътниците се мятат напред при всяко спиране. Точно такъв льольо ме вози в неделя.