О, нощта е толкова прохладна и невероятна, че нямам думи да я опиша. Чак съм в еуфория благодарение на температурата от 17 градуса. Леко подухва хладен ветрец през отворените прозорци, че на моменти студено ми става.
Събирайте студ и го затваряйте в буркани, защото след няколко дни пак започват жегите.

Най-после и тука да завали. Почна да вали още от оня ден вечерта, а Русе все го прескача. Така поне казаха по прогнозата за времето де - първо в серверозападна България, после над останалата част от страната. Е тъй, ама нито оня ден вечерта валя, нито вчера. Чак днес запръска благодатен дъдж. Може би има повече от две седмици откакто не е валяло тука.
Та излизайки преди малко до магазина му се порадвах на дъждеца. И на хладното време. Въздухът мирише на есен и ме налегна една меланхолия сега, която след малко бързо ще разтикам.

От известно време ми се налага да ползвам услугите на русенския градски транспорт. И то не защото искам, а защото едно такси от единия край на града до другия ще ми излиза солено всяка събота и неделя. Затова смело напред с услугите на тролейбусите, които тая година са юбиляри - честват 20 години. Ако не се лъжа през 1988 година ги пуснаха в действие. И респективно от тогава тролейбусния парк почти не е подменян. Има само няколко рециклирани швейцарски тролейбуса, ама и те са на 20, ако не и повече години. Иначе руските са марка ЗИУ - раздрънкани вече до неузнаваемост. А едно време бяха голяма работа. Но и шофьорите им имат голяма заслуга за раздрънкването им.
В неделята беше голяма жега и ща не ща - с тролейбусек се придвижвах. От началната спирка като се качих беше добре, ама после стана зле. Като за начало се качиха две-три бабички, едната от които носеше лук, та ароматизира обстановката. После се качи някакъв сульо, който не видял кой номер тролейбус е хванал. Накрая се качиха 3 майки с колички и като се разврякаха бебетата, идилията стана пълна. Аз само стоях най-отзад, целия вир вода и стискайки зъби с погнуса се държах за една мизерна ръкохватка. Ламарините на возилото така бяха нагрети, че едва се траеше. Тролейбус на ужасите направо. Като се прибрах веднаха последва яка баня.
Ще видим какво ще направят тия от ЕГГЕД, които стопанисват тролейбусите в Русе. Уж тия дни обещаха до края на 2009-та да подменят 80% от тролейбусния парк с чисто нови климатизирани тролейбуси Мерцедес и Волво. Останалите щели да бъдат рециклирани. Но докато не стане не вярвам, защото на обещания и аз съм велик!
Преди смяната на тролейбусния парк обаче трябва да сменят и шофьорите. Има някои супер некадърни кадри, които така съкратяват спирачния път, че пътниците се мятат напред при всяко спиране. Точно такъв льольо ме вози в неделя.

Присъединиявам се и аз към протеста на dzver под наслов “Не сме народ, а мърша”.
Ето точния текст:

Насрочвам всенароден протест за сваляне на правителството, под мотото “Не сме народ, а мърша”.

Дата - 22.07.2008 г., час - 20:00 място - всеки вкъщи. Форма на протест ядене на свинско, пилешко и вегетарианско за вечеря и псуване на правителството и мутрите на ум.

Това ще е първият протест на гражданското общество, в който всички заедно ще кажем НЕ на Станишев, Първанов, ДС, КГБ, БНТ, БТВ, Тошо Тошев, Гергов, Черепа и всички знайни и незнайни дерибеи на българската душевност, които все са ни виновни.

Вторник, 22.07 - нека всички заедно да направим едно голямо нищо в името на България!

Само че аз планирам да направя този протест ежедневен, дано някой ни забележи.
Освен яденето, пиенето на мастика е задължително за да се придаде автентичен аромат на събитието. При неналичие на мастика да се употреблява домашна ракия - кайсиева, гроздова или сливова. Неупотребляващите алкохол могат да консумират чесън в неограничени количества.

***
О, Боже, не да легна да се наспя като бял човек (което бях запланувал два часа по-рано), ами да стоя тука и да блогвам посред нощите.
Ха! Я, сефте!
Добре де мамо, лягам си.

Хмммм, днес прекарах бая време в търсене на нова тема за блогеца ми, но така и не успях да намеря нещо, което да ми грабне окото. Тоест намерих, ама нещо не се напаснаха с моя блог… все нещо не беше наред… и тъй се върнах пак към старата.
Някой ден ще се заема да търся пак, белким излезе нещо свястно.
Я да видим какви съм ги сътворил от 24.04.2008 до сега:
I have 100 posts, 7 pages, contained within 11 categories and 608 tags. I have 6 total comments, 5 approved, 1 spam and 0 awaiting moderation.
Кога съм наплякал 608 тага - не знам!
Па и имам доста материал за блогване, сега ми е дошла музата, но ми се спи.
Утре ако не е избягала музата на блогването, ще си направя блоггинг парти дей!

Ех тия спамъри, намесиха и Митака в играта.
Влизам си днес в пощата и тряс - Berbatov sold for 30 million pounds.
Иначе съдържанието на писмото е съвсем друго, линка не съм го проверявал.

Phinally! Вече съм с климатик.
Преди 15 минути влезе в употреба и вече прави сериозен бахър.
И най-важното е че вече ще може да се спи, ако ще навън да е и 50 градуса. Стаята ми вече няма да е инкубатор.
Климатика е Panasonic, инверторна 12-тица, енергиен клас АА - пушка. Дано да служи дълго време.
Въобще изобщо много се радвам и съм се ухилил като зелка.

06:28 Сутринта: Нещо гръмна. Много важно. Да си гърми.

06:40 Сутринта: Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!

07:00 Сутринта: Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.

07:30 Сутринта: Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона… нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.

07:40 Сутринта: Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита знам ли нещо? От къде да знам пък аз. Не знам естествено… И фризьорката нищо не знае. Пита ме мене. Лигла!

08:00 Сутринта: Някакъв военен ми звъни. Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, началник-щаб бил. Не го знам тоя. Абе проверих си в закона - никъде нищо не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу… тези обувки не съм си ги носила още.

08:15 Сутринта: Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още.

Да иде и да си види сам. Каза му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефа и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?

09:15 Сутринта: Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно - Бедствие е земетресение от 10-та степен по скалата Рихтер и нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите.Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.

11:00 Преди обяд: Пресконференции, досадно. Гладна съм…

23:00 Преди полунощ: Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!

***

Това ме разцепи направо!

Това е автомивката на мечтите. Интересно, загубих половин час да ги разтаквам тия мацки.

Вчера се е пръкнал, марш да се ъпгрейдвате. Аз вече го направих и доколкото виждам външно има интересни неща.

Ммм, да. Ей ме де съм. По-жив от всякога. И по-изтрещял. Но това се дължи на недоспиването, което ме споходи през цялата тази седмица по независещи от мен причини.
Картинката става още по-цветна като кажа че съм станал вчера в 8 сутринта и днес като легнах да спя и се намери един нахален фатмак да ме събуди по телефона. Половин час сън - толкоз.
Станах потен от бяс от леглото… и да си дойдем на думата вече.
Тръгнах към пазара да си купя домати - едри, чернобилски, пълни с нитрати и на цена от 1.40.
После прескочих до Кауфланд 2. И тук вече има Hypermarket brutality.
Взех си количка като добър человек и се впуснах из магазина на спринт взимайки по най-бързия начин от рафтовете каквото ми требе.
Както винаги в бакалията беше пълно с румънци и омотани лелки с последните от които имах близка среща.
Като за начало една възпълничка лелка беше залостила пътя с количката и дебелите си задни части. Няколко пъти я помолих любезно да отпуши пътникопотока, но тя се направи че не чува.
Брех, като ми кипна - и тряс нейната количка с мойта, после тряс лелката по дебелия пърдялник.
С пренебрежение казах “Извинете” и отпраших нататък. Сигурно съм отнесъл майни.
И докато отпрашвах към щанда за козметика, взех че минах през крака на друга лелка, която сякаш нарочно се натика под колелата. Самоубийца!
Че като взе да ми се кара… “Вие не ме ли виждате, не Ви ли е срам, как може такова нещо…” и разни такива. Тук вече няма да кажа какви думи и чуха ушите. Взех си от козметиката каквото ми трябваше и се изнесох по най-бързия начин към касите.
Ако не бяха супер ниските цени на някои стоки във Kaufland изобщо нямаше да ходя там. Добре че е рядко, в последно време предпочитам да пазарувам от CBA. Поне там организацията е по-добра.
Сега следва един-два-три епизода на Досиетата Х със бира and finally I will sleep дето св вика!

Тази вечер от новините на БНТ разбрах Благата вест - Филип Димитров е напуснал политиката.
Най-после! Убиецът на Българското земеделие се оттегли от политиката.
Остава да му пожелаем да доживее времето когато ще бъде съден за действията си и да прекара остатъка от живота си на топло.
Примера му трябва да последват всички политици от 1945 насам.

Днес в София цъфна Кондолиза Райс - на галено Конди, или на Кондьо жена му.
И пак цяла София отцепена, нацепена, блокирана… не че ми дреме особено, защото аз не съм от София, но ме хваща бяс когато нашите “политици” вземат да лижат американски гъзове.
Ако президента на Тринидат и Тобаго или на Малави пристигне на посещение едва ли ще е така. Ама за жената на Кондьо се вземат други мерки.

Вече няколко пъти се случва да пътувам от нас до една и съща точка на Русе с такси. Ползвам Happy Taxi винаги и всеки път сметката не е надвишавала 3 лева, дори и с чакане на всички светофари. И тази сутрин направих така.
Преди малко като се прибирах обаче хванах такси на друга фирма - City Taxi. От същото място до у нас излезе 4 лева с едно чакане на светофар.
Е как става тоя номер? Нали уж всичките фирми возят на една и съща тарифа?
Явно тоя бакшиш е бутал апарата си.
Не знам, но със сигурност вече ще избягвам да пътувам със Сити Такси, щом ще ме режат така. Не става въпрос за единия лев във повече, става въпрос за лоялност. Защото тоя бакшиш 50 човека да щипне днеска по левче отгоре - това са 50 лева. Това е свинщина дами и господа.
Пък който влезе в черния ми списък, измъкването не е лесно от там.

Двете части на Dreamland също се оказаха доста интересни, ама май много ми дойдоха Досетата Щ и бирата тази вечер. Забелязах че номера на апартамента в който живее Мълдър е 42.
А който е чел “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс знае какво е 42. Това е отговорът на Вечният Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.

***
И тъй, време е да си лягам, надявам се утре като (ако) се събудя да не ме цепи глава от бирата.
Затуй… БЕЗ ПАНИКА…